— Аз съм бъдещата съпруга на сина ви. Сватбата е след три седмици.

— Аз съм бъдещата съпруга на сина ви. Сватбата е след три седмици.
Елена се вторачи първо в Марияна, после във Виктор.
— Това истина ли е?
— Да, мамо.
— От колко време сте заедно?
— Почти година.
— И за цяла година не намери пет минути да ми кажеш?
Виктор стисна челюст.
— Знаех как ще реагираш.
— Не. Ти реши вместо мен как ще реагирам.
Марияна свали халата и го остави върху облегалката на стола.
— Елена, не искам да се карате заради мен.
— Не се караме заради вас. Караме се заради лъжата.
Тогава Марияна призна, че има син на двадесет и две години, бивш съпруг и успешна фирма за интериорен дизайн. Виктор работел по новия ѝ сайт, а отношенията им започнали няколко месеца по-късно.
— Тя не ме издържа, ако това си мислиш, — отсече Виктор.
— Не знам какво да мисля, защото не знам нищо.
После стана ясно, че Виктор е изтеглил голям кредит, за да инвестира във фирмата на Марияна.
Елена пребледня.
— Колко?
Той назова сумата.
— Това са спестяванията ти за десет години!
— Инвестиция е.
Марияна се намеси:
— Аз не съм го молила. Той настоя.
— Но приехте парите.
— Да.
Тишината стана тежка.
Елена си тръгна, без да вземе кроасаните.
Два дни по-късно Виктор дойде при нея. Беше ядосан.
— Ти се държа ужасно.
— Може би. Но кажи ми едно: имаш ли договор за парите?
Той замълча.
— Виктор, любовта не отменя документите.
След седмица годежът се разклати. Оказа се, че Марияна е прехвърлила част от фирмата на брат си и инвестицията на Виктор не му давала никакво реално участие.
Той се почувства предаден.
Марияна настояваше, че всичко е направено за защита на бизнеса. Виктор поиска парите си обратно.
Сватбата беше отменена.
Не защото Елена беше против възрастовата разлика, а защото двамата бяха започнали съвместния си живот без ясни граници и с твърде много премълчани неща.
Минаха четири месеца.
Марияна върна по-голямата част от сумата. Виктор запази малък дял във фирмата и двамата започнаха отначало — без дата за сватба.
На рождения ден на Елена Марияна дойде с подарък.
Беше нов халат, бордо, почти същият като стария.
— Този е за вас. Вашият остана изпран и изгладен в апартамента.
Елена се усмихна.
— Запазете стария. Нека ви напомня, че в това семейство чуждите вещи и чуждите тайни рано или късно излизат наяве.