Госпожа Маргарита не обиждаше снаха си с груби думи.
Тя предпочиташе усмивките и уж невинните забележки.
— Елица е много смела жена. Не всяка би дошла на семейна вечеря с такава рокля.
Или:
— Работи в рекламна агенция. Малка е, но поне има с какво да се занимава.
Петър винаги чуваше.
После, когато двамата останеха сами, казваше:
— Мама просто си говори така. Не търси скрит смисъл във всяка дума.
Елица отдавна бе спряла да му обяснява, че смисълът изобщо не е скрит.
За шестдесетия си рожден ден Маргарита нае ресторант в Стария град на Пловдив. Избра менюто, музиката, салфетките и местата на гостите.
Месец преди празника изпрати на сина си снимка на перлени обеци.
— Запазили са ги в бижутерията на Главната. Елица да ги вземе.
Петър показа съобщението на жена си.
— Ще минеш ли?
— Защо аз?
— Тя очаква подарък от снаха си. Нека поне веднъж да няма скандал.
Елица купи обеците със спестяванията си. Парите бяха отделени за нов компютър, който ѝ трябваше за работа.
Три дни преди празника отидоха в дома на Маргарита.
На масата имаше картонени табелки с имената на гостите.
— Петър ще е до мен, — каза свекървата.
— А Елица? — попита синът.
Маргарита премести една чаша.
— Елица няма да идва. Без нея празникът ще бъде по-приятен.
Снахата погледна съпруга си.
Петър сведе очи.
— Мамо, това не звучи хубаво.
— Не съм длъжна да каня човек, който постоянно се чувства обиден.
Елица стана.
— Тогава ви желая хубав празник.
На следващия ден върна обеците.
Петър дори не попита къде са.
На рождения ден той пристигна в ресторанта с букет бели орхидеи.
Маргарита го прегърна и веднага погледна ръцете му.
— Къде е кутията?
— Мислех, че Елица ще ти я даде.
— Тя не е поканена! Подаръкът обаче беше уговорен.
След два часа Маргарита се обади на снаха си.
— Къде са обеците ми? Всички питат защо синът ми е дошъл само с цветя!
— Вашият син сам не ви е купил нищо, — спокойно отговори Елица.
— Не прехвърляй вината! Ти трябваше да ги донесеш.
— Аз не съм част от празника. Значи и моят подарък не е част от него.
— Нарочно ме унижаваш!
— Не. Просто не плащам, за да ме унижават.
Късно вечерта Петър се прибра ядосан.
— Утре купуваш обеците отново и се извиняваш на мама!
— Няма.
— Тогава не се сърди, че майка ми винаги ще бъде по-важна от твоите претенции!
Елица кимна бавно.
— Добре.
— Какво значи „добре“?
Тя посочи двата куфара до входната врата.
— Значи вече няма да ти се налага да избираш.
Петър я изгледа невярващо.
— Ще ме изгониш заради чифт обеци?
— Не. Заради осем години, в които винаги избираше мълчанието, когато майка ти ме унижаваше.
— Тя ти е по-възрастна. Трябваше да проявяваш уважение.
— Уважението не означава да стоя и да слушам как ме обиждат.
Петър отказа да тръгне. Каза, че това е и негов дом, въпреки че апартаментът бе купен от Елица преди брака.
Тогава тя спокойно му напомни, че няма право на собственост и че вече е говорила с адвокат.
— Ти си планирала всичко!
— Не. Просто най-после се подготвих да защитя себе си.
Петър замина при майка си.
Маргарита първоначално бе доволна. Убеждаваше го, че Елица ще се обади след няколко дни, когато „осъзнае какво губи“.
Но дните минаваха, а Елица не се обаждаше.
Тя подаде молба за развод.
Петър започна да идва с цветя, да обещава промяна и да говори за семейна терапия.
— Ще поставя граници на мама.
— Трябваше да го направиш, преди да поставиш нейните чувства над моя живот.
Междувременно съжителството на Петър и Маргарита се оказа по-трудно, отколкото двамата очакваха.
Тя следеше кога се прибира, какво яде, защо оставя чорапите си в банята и защо не я води всяка неделя на ресторант.
— Елица те е разглезила, — оплакваше се майка му.
След два месеца Петър започна да търси квартира.
Тогава отново помоли жена си да го приеме.
— Вече разбрах каква е мама.
Елица поклати глава.
— Не. Разбра каква е, когато поведението ѝ започна да засяга теб.
Разводът приключи спокойно.
Маргарита разказваше на роднините, че снаха ѝ е разбила семейството заради скъпи обеци.
Елица не се защитаваше.
Хората, които искаха да разберат истината, я разбираха и без обяснения.
С парите от върнатите обеци тя купи новия компютър. По-късно отвори собствено малко дизайнерско студио.
Една година след развода получи покана за рождения ден на обща роднина. Маргарита също щеше да бъде там.
Преди Елица би отказала, за да избегне напрежението.
Този път отиде.
Облече яркочервена рокля.
Маргарита я огледа и каза:
— Смел избор.
Елица се усмихна.
— Да. Вече избирам само смело.
И спокойно седна при хората, които наистина се радваха да я видят.