Работя като раздавач на пенсии в пощенски клон в квартал "Тракия" в Пловдив вече осемнайсет години. Знам всеки етаж, всяко стълбище без асансьор, всяко куче, което лае зад вратата на трети апартамент вляво. И знам всеки старец, който брои монетите след мен, преди да ми благодари.
Дядо Йордан от блок 14 го познавам от девет години. Апартаментът му мирише на нафталин и на кафе от онова старо джезве с обгоряла дръжка. По телевизора му, включен постоянно на "БНТ 1", вървят новини за жегата и за поредното поскъпване на тока. На перваза държи саксия с мушкато, което вече е по-високо от прозореца.
На двайсет и трети август тази година занесох пенсията му по-рано, защото знаех какъв ден е. Осемдесет и седем лева и четирийсет стотинки — точната сума, откакто помня. Почуках два пъти, после трети път по-силно. Вратата не беше заключена.
Той седеше на кухненската маса пред торта. Истинска, домашна, с крив пласт крем и седем свещички, забодени накриво — сигурно защото не му бяха останали повече в кутията. До чинията лежеше картичка, купена явно преди години от книжарницата на ъгъла, все още в найлона.
— Дядо Йордане, честит рожден ден — казах аз от прага, макар че нямах право да влизам просто така.
Той не се стресна. Обърна глава бавно, сякаш очакваше точно мен, и каза:
— Сто и седем. Представяш ли си, момче. Сто и седем години и никой освен теб не почука на тази врата.
Седнах при него, защото краката ми не искаха да тръгнат обратно към стълбището. Той обели найлона от картичката — стара, пожълтяла, с щампован букет теменужки — и я остави отворена на масата, без да я подписва. Каза, че я купил, когато навършил деветдесет и три, за жена си Радка, но не успял да ѝ я даде — тя си отишла три седмици по-рано, през есента на 2012-а. Оттогава картичката стои на скрина, а той всяка година я вади на рождения си ден и после я прибира пак затворена.
Деца не са имали. Опитвали, но не се получило, а после животът някак минал покрай темата, докато вече не останало време да я подемат отново. Радка работела като чертожничка в завода за електроника, той — като електротехник в трамвайното депо. Емигрирали ли, оставили ли роднини — не знам, той не спомена и аз не попитах. Знам само едно: съседката отсреща, госпожа Денка, ми каза после през вратата, докато си взимаше пощата, че от години никой не го посещава освен санитарния от социалния патронаж два пъти седмично, който му носи обяд в кутийка и си тръгва веднага.
Изядохме по парче торта на прав крак — той не искаше приборите, разчупи я направо с ръка. Кремът беше твърде сладък, ванилов, от онзи, дето продават на прах в квартирния магазин. Той дъвчеше бавно, гледаше свещичките, догарящи неравномерно, и каза, че тази година си я направил сам, защото последните две години му я носеше племенникът на съседката, а той се изнесъл в Германия през пролетта и вече не звъни.
— Не е тъжно — каза той, преди да съм казал нещо. — Тъжно е, ако очакваш нещо друго. Аз отдавна не очаквам.
Не му повярвах напълно, но не му го казах.
Тръгвайки, оставих плика с парите на масата до картичката. На вратата се обърнах и попитах може ли догодина пак да намина по същото време. Той кимна и каза само:
— Ако още съм тук.
Тази вечер разказах на жена си всичко на кухненската маса, докато тя белеше картофи. Тя млъкна за момент, после остави ножа и попита адреса му. На другия ден отиде сама, с кутия локум и терморегулиращо одеяло, купено на изплащане от магазина за домакински стоки на булевард "Освобождение" — деветнайсет лева и петдесет стотинки, помня, защото тя ми показа касовата бележка.
Не знам какво точно е говорила с него онзи следобед. Знам само, че оттогава ходи веднъж месечно, а понякога води и дъщеря ни от съседния апартамент, която учи фармация и му мери кръвното с апарата, дето купи за баба си.
Миналата седмица минах покрай блока и видях в прозореца му ново перде — бяло, на цветчета, каквото Радка би харесала може би. Мушкатото на перваза беше преместено малко навътре, далеч от следобедното слънце, за да не изгаря.
Не звънях. Просто видях, че лампата в кухнята свети, и продължих по улицата към следващия адрес от разносния лист.
