„Търся стройна жена, със собствен апартамент, да се грижи за мен“: отговорих на обявата на един 60-годишен „принц“ и реших да го проверя…
Отдавна бях изтрила всички приложения за запознанства. Не временно. Не „само за малко“. Направо бях решила, че повече няма да си причинявам това.
Защото човек си мисли: след една определена възраст хората стават по-разумни. По-спокойни. По-наясно със себе си. Особено ако вече имат брак зад гърба си, деца, развод, житейски опит.
Да, ама не.
Миналия петък моята приятелка ми прати няколко профила от сайт за запознанства. Четеше ми описанията на глас и се смееше така, че аз също не издържах.
— Елена, моля те, изтегли си го пак — каза тя. — Не за любов. За забавление. Там е цял цирк.
Аз се дърпах точно пет минути. После любопитството ме победи.
Изтеглих приложението.
И още след десет минути попаднах на профил, който заслужаваше отделна награда.
На снимката ме гледаше мъж с такова строго изражение, сякаш току-що е подписал важен държавен документ. Снимката беше направена отдолу нагоре, вероятно за да изглежда по-внушителен. В профила пишеше 58 години, но аз бих казала, че тези 58 са били преди доста време.
Казваше се Георги.
Зад него се виждаше стар гардероб, перде с шарки и секция от онези, които всички помним от апартаментите на нашите родители. Нищо лошо в това, разбира се. Лошото започваше в описанието.
Прочетох го веднъж. После втори път. После го показах на приятелката си, защото реших, че може би очите ми ме лъжат.
Текстът беше следният:
„Търся жена за сериозна връзка. До 45 години. Стройна, поддържана, без излишни килограми и без вредни навици. Да има собствено жилище — при мен няма да се мести никоя, уморих се от жени, които гледат само имота на мъжа. Желателно е да няма деца. Да може да готви, да поддържа уют, да уважава мъжа и да не създава драми. Жени с финансови проблеми да не ми пишат.“
Аз седях на дивана и само мигах.
Значи този господин, който очевидно се смяташе за подарък от съдбата, търси по-млада жена, стройна, без деца, със собствен апартамент, без финансови проблеми, която да го храни, гледа и да не задава въпроси?
Е, не.
Обикновено подминавам такива профили. Няма смисъл да спориш с човек, който вече е построил трон в собствената си глава.
Но този път нещо ме зачовърка.
Реших да проверя какъв точно „принц“ се крие зад тези царски изисквания.
Моят профил беше почти празен. Имах само една снимка отзад, направена край морето. Лицето ми не се виждаше. Възрастта бях написала 43 години.
И му писах първа.
„Здравейте, Георги. Прочетох профила ви и си казах: ето един мъж, който знае какво иска. Мисля, че отговарям на условията. Стройна съм, живея сама в тристаен апартамент в центъра на София, обичам да правя баница, мусака и домашни сладкиши. Само още не съм намерила мъж, за когото да се грижа. Свободен ли сте?“
Отговорът дойде почти веднага.
Явно Георги не просто чакаше любовта. Той я дебнеше онлайн.
„Елена, здравейте. Най-после нормална жена. Тук повечето само искат, а нищо не предлагат. Вие ми харесвате. Само да уточним — апартаментът наистина ли е ваш? И готова ли сте да приемете сериозен мъж при себе си?“
Аз се усмихнах.
А след следващото му съобщение вече разбрах, че тази история няма да приключи с обикновен разговор.
„Аз не обичам да губя време. На нашата възраст човек трябва бързо да разбира дали има смисъл. Ако жилището е ваше и сте сама, можем да се срещнем, да поговорим и да решим. Аз съм мъж за дом, но трябва да ми е спокойно.“
Погледнах телефона и се засмях.
Той още не беше видял лицето ми, но вече почти беше преместил четката си за зъби в банята ми.
Реших да не го спирам.
„А как си представяте общия живот, Георги?“
Отговорът беше светкавичен.
„Жената трябва да се грижи за дома. Аз не съм против да помагам, но не обичам да ми се нарежда. Обичам вкъщи да има топла храна. Баница, мусака, супа, нещо домашно. Не съм претенциозен, просто съм свикнал на ред. И не понасям скандали.“
„А вие какво давате в такава връзка?“ — попитах аз.
Тук настъпи пауза.
После дойде отговор:
„Аз съм сериозен мъж. Давам сигурност. Присъствие. Няма да изневерявам, ако жената си знае мястото. Имам пенсия, понякога работа настрани. Не съм беден, но не обичам жени, които гледат парите.“
„А сметките, храната, разходите?“ — продължих.
„Ами апартаментът е ваш, значи сметките са си ваши. За храна може да се помага, ако има нормално отношение. Все пак жената най-добре знае какво трябва за кухнята.“
В този момент вече не знаех дали да се смея, или да си налея нещо по-силно от чай.
Уговорихме се да се видим в едно квартално кафене в центъра на София. Георги изрично написа:
„Само да не е някое скъпо място. Аз не плащам за женски проверки.“
„Спокойно — написах му. — Всеки ще си плати своето.“
Той отговори с доволно: „Така е честно.“
На следващия ден пристигнах по-рано. Седнах до прозореца. Бях спокойна, но вътрешно ми беше някак горчиво. Защото зад цялата тази смешна наглост имаше нещо много тъжно: човекът не търсеше любов. Търсеше удобство.
Георги влезе с десет минути закъснение. Беше с тъмно яке, същия сериозен поглед и походка на човек, който идва на оглед.
— Елена? — попита.
— Да. Здравейте, Георги.
Той седна и ме огледа внимателно.
— На снимката изглеждахте по-различно.
— На снимката бях в гръб.
— Да, но си мислех, че сте по-висока.
Аз се усмихнах.
— А аз си мислех, че сте на 58.
Той се намръщи.
Дойде сервитьорката. Аз поръчах кафе. Георги дълго гледа менюто и каза:
— Един чай. И парче баница, ако е прясна. Но всеки си плаща, нали?
— Разбира се.
Той доволно кимна.
— Така харесвам. Нормална жена.
Извадих от чантата си малък тефтер.
— Георги, щом говорим сериозно, аз също имам условия.
Той се оживи.
— Кажете.
— Ако мъж се нанесе в моя апартамент, той плаща половината сметки, половината храна и участва в домакинството. Готвене — по ред. Чистене — по ред. Пране — всеки сам. Ключове се дават само след време. И преди това — документ за доходи, здравен статус и контакти на близки. Все пак не мога да пусна непознат човек у дома.
Той ме гледаше така, сякаш съм му поискала нотариален акт за душата.
— Вие шегувате ли се?
— Не.
— Аз съм мъж!
— Това го разбрах.
— Нормална жена не поставя такива условия.
— Напротив. Нормална жена ги поставя точно когато непознат мъж иска да влезе в дома ѝ и да бъде обслужван.
Лицето му почервеня.
— Вие сте ме подвели.
— Не. Просто ви показах как звучи вашата анкета от другата страна.
Той стисна устни.
— С такъв характер ще си останете сама.
— По-добре сама в собствения си дом, отколкото с мъж, който търси безплатна квартира, готвачка и прислужница.
Георги стана рязко. Остави пари за чая, но баницата не докосна.
— Много сте самоуверена.
— Не. Просто вече не съм удобна.
Той излезе, без да се обърне.
Аз останах в кафенето още половин час. Пиех кафето си и гледах хората отвън. Не чувствах победа. Чувствах яснота.
Понякога не е нужно да разобличаваш някого пред целия свят. Достатъчно е да му върнеш собствените думи, само че обърнати към него.
Вечерта изтрих чата с Георги. Не от яд. От хигиена.
И си казах нещо много просто: жена с дом, сърце, ръце и живот не е социална програма за уморен егоист.
А ако някой търси не партньор, а удобство — нека поне бъде честен и напише: „Търся безплатна квартира с топла вечеря.“
Ще спести време на всички.